Дом
август 29, 2007
Чувстваш дупка, нали?
Sunday Morning 10.30 AM
август 26, 2007
Първият ми пост наоколо след незаслужена почивка в провинцията…
И първото ми неделно утро в София. Както и последното за август, всъщност.
Цяла сутрин се чудех дали се сещам за песен на Дрийм Тиътър, но се оказа, че всъщност Spock’s Beard е групата, която трайно се беше настанила в съзнанието ми. Със „Strange World“ от прекрасния „The Kindness of Strangers„:
Sunday morning ten o’clock
It’s a very strange world
In a very strange time
Май напоследък прекалявам с тази дума. Странно. За добро или лошо…
Portrait Photos
август 11, 2007
PP
август 8, 2007
Sunday Rain
август 6, 2007
Това не съм го пускал наоколо. По-нататъшна информация няма да давам, ако някой го заинтересува, то той така или иначе ще се зарови в материята. Шашкаща е.
Днес към дъжда през в последно време ми бе представена една по-различна гледна точка – на нещо ободряващо, измъкващо от летаргия едва ли не. И макар да не я разбирам напълно, го вярвам. Ще ми се и на мен да действаше така. Но, всъщност, дори в това не съм убеден напълно.
Имам ново вдъхновение за снимане. Което е до мен от немалко време, реално. Но май по-точната дума е предизвикателство. С което ще се справя, така или иначе.
Дъжд
август 1, 2007
Странно нещо е. Рови в спомените по особено директен начин. И винаги е тъжен. Когато го гледаш сам, по-точно.
Днес се сетих се за измамните дъги. Всичките са такива. И типично човешко е да ги харесваме. Мерилиън ми напомниха за идеалното огледало, реещо се в Космоса. Ако опростим тази метафора, това огледало, макар и абстракция, съществува. Защото гледката нагоре е всъщност гледка навътре, нали? Чудесен начин да видиш нещо в себе си, наистина. И за това специално сезоните не са от значение. Тези, астрономическите, имам предвид.
Важните са тези в душата. А сега е есен.
Това беше преди около 16 години. А сега е есен.


