Remember, remember the 9th of September

Малко нескопосано перефразиране на стихчето Remember Remember:

Remember, remember the fifth of November,

The gunpowder, treason and plot,

I know of no reason why the gunpowder treason

Should ever be forgot.

И да поздравя всички хора, обикновено (но не и само, което е притеснително) на възраст над 60 години, които си спомнят с умиление за годините на тоталитарния режим тук. Наистина не ми проумява акълът как е могло някой здравомислещ човек с нормални възгледи за нещата да бъде доволен от политическата ситуация в нашата (а и не само) мила родина, особено пък в ранните години на Властта. Искрено ви пожелавам никога вече да не видите такива времена. Нито подобни на тях. И спирам дотук, защото политика наоколо няма да се обсъжда.

Във Видин допреди около 15 години е имало ежегоден панаир, който е бил сравнително доста голям, съпоставено с размерите на града. Поради някакви причини, предполагам икономически, традицията (и това в случая не е силна дума) се прекъсва и тази година за пръв път се провежда подновено издание. За мен това нещо има солидна сантиментална стойност, защото имам някакви, макар и много мъгляви, спомени от последните му години тогава.

А тия дни успях да ида и до него. Това не е фотоочерк, защото с целия си акъл направих 30на кадъра макс, от които резонно стават 3-4, а просто споделям няколко видяни от мен неща:

Тъкмо влязохме с пича, с който го посетихме и аз веднага се лепнах за любимата ми въртележка – паратропер по залез:

Малко по-вдясно от него имаше едно безумие, на което категорично отказах да се кача, понеже коремът ми беше поставен на поредното тежко изпитание само половин час преди това:

Тъкмо се чудех дали свежарите вътре ще излязат живи, когато по неизвестни причини всички решиха, че е гот свирките на въртележките да са надути на макс едновременно и последвалата звукова какафония ни изрита към близката покрита шатра, където имаше изобилие от мегаскъпи кебапчета и кюфтаци със съмнителна консистенция, но човекът с мен вече погиваше от глад, та се прежали пред ей тая сергия:

На излизане ми направи впечатление, че много малко деца носят балони, поне тая вечер беше така, което за мен е необяснимо, но….

А детските влакчета така и не ги видях пълни, макар че нямаше още 10ч:

Демонстративно подминахме шоуто на Нешка Робева, не знам защо страдам от пълна незаинтересованост към подобни спектакли и нахално снимах пак паратропера, вече в мрака:

След което се изнесохме тактично. Преди поредния сръбски финал на вечерта под звуците на „рендъмсръбскоимеченегопомня“.

Като цяло – цигания беше стабилна, но по някакъв начин това не ме издразни генерално – все пак панаирите си имат някаква такава неопределена атмосфера, в която това изглежда почти на място. Май.