Личен фотоблог now on

септември 15, 2007

Най-накрая успях да си завърша (макар и малко относително) работата по личния фотоблог, който би могъл да се приеме и за подобие на онлайн портфолио.

Адресът е:

http://www.ivaylo-petrov.com/

Тепърва ще си изясня дали няма да променя и urlто на блога си към новия домейн, но преди това трябва да си изясня бъдещата му концепция (ако изобщо има такава).

Advertisements

Remember, remember the 9th of September

септември 9, 2007

Малко нескопосано перефразиране на стихчето Remember Remember:

Remember, remember the fifth of November,
The gunpowder, treason and plot,
I know of no reason why the gunpowder treason
Should ever be forgot.

И да поздравя всички хора, обикновено (но не и само, което е притеснително) на възраст над 60 години, които си спомнят с умиление за годините на тоталитарния режим тук. Наистина не ми проумява акълът как е могло някой здравомислещ човек с нормални възгледи за нещата да бъде доволен от политическата ситуация в нашата (а и не само) мила родина, особено пък в ранните години на Властта. Искрено ви пожелавам никога вече да не видите такива времена. Нито подобни на тях. И спирам дотук, защото политика наоколо няма да се обсъжда.

Във Видин допреди около 15 години е имало ежегоден панаир, който е бил сравнително доста голям, съпоставено с размерите на града. Поради някакви причини, предполагам икономически, традицията (и това в случая не е силна дума) се прекъсва и тази година за пръв път се провежда подновено издание. За мен това нещо има солидна сантиментална стойност, защото имам някакви, макар и много мъгляви, спомени от последните му години тогава.

А тия дни успях да ида и до него. Това не е фотоочерк, защото с целия си акъл направих 30на кадъра макс, от които резонно стават 3-4, а просто споделям няколко видяни от мен неща:

Тъкмо влязохме с пича, с който го посетихме и аз веднага се лепнах за любимата ми въртележка – паратропер по залез:

paratroper11.jpg

Малко по-вдясно от него имаше едно безумие, на което категорично отказах да се кача, понеже коремът ми беше поставен на поредното тежко изпитание само половин час преди това:

rollright1.jpg

Тъкмо се чудех дали свежарите вътре ще излязат живи, когато по неизвестни причини всички решиха, че е гот свирките на въртележките да са надути на макс едновременно и последвалата звукова какафония ни изрита към близката покрита шатра, където имаше изобилие от мегаскъпи кебапчета и кюфтаци със съмнителна консистенция, но човекът с мен вече погиваше от глад, та се прежали пред ей тая сергия:

kebap4iinica1.jpg

На излизане ми направи впечатление, че много малко деца носят балони, поне тая вечер беше така, което за мен е необяснимо, но….

balonnaizostavenost2.jpg

А детските влакчета така и не ги видях пълни, макар че нямаше още 10ч:

panair12.jpg

Демонстративно подминахме шоуто на Нешка Робева, не знам защо страдам от пълна незаинтересованост към подобни спектакли и нахално снимах пак паратропера, вече в мрака:

paratroper3.jpg

След което се изнесохме тактично. Преди поредния сръбски финал на вечерта под звуците на „рендъмсръбскоимеченегопомня“.

Като цяло – цигания беше стабилна, но по някакъв начин това не ме издразни генерално – все пак панаирите си имат някаква такава неопределена атмосфера, в която това изглежда почти на място. Май.

11.58 AM

септември 2, 2007

Дори и в едно по-далечно минало, когато летата бяха пълни с аромати, особено привечер, до прозореца ми – така и не ми се беше случвало да имам толкова силен дъх на грозде. Неуместен е някакси, на фона на всичко останало около него – действа почти отрезвяващо [каква ирония, нали – отрезвяване от мириса на нещото, което впоследствие се превръща в основната слабост на много и много мъже (предимно)].

Градът е странно сив, това съм го писал и друг път, но рядко съм се замислял колко безличен е той откъм миризми. Или може би не съм много справедлив – а95, а98, безоловен, нафта, че и пропан бутан в 70% от времето. И специфичният мирис на метро, който не бих могъл да характеризирам по никакъв друг начин.

И сега това грозде в началото на септември. А се задава и най-красивият сезон, лятото мина доста неусетно тази година.

И като си помисля, че миналата година много се радвах на подобни кадри:

gildedautumn.jpg

Прекрасно време е. За преоценка дори.

Анеке Ван Гирсберген ще участва в новия албум на Ayreon. Част от песен с нейно участие може да се чуе тук.

Дом

август 29, 2007

Чувстваш дупка, нали?

Sunday Morning 10.30 AM

август 26, 2007

Първият ми пост наоколо след незаслужена почивка в провинцията…

И първото ми неделно утро в София. Както и последното за август, всъщност.

Цяла сутрин се чудех дали се сещам за песен на Дрийм Тиътър, но се оказа, че всъщност Spock’s Beard е групата, която трайно се беше настанила в съзнанието ми. Със „Strange World“ от прекрасния „The Kindness of Strangers„:

Sunday morning ten o’clock
It’s a very strange world
In a very strange time
 

Май напоследък прекалявам с тази дума. Странно. За добро или лошо…

Portrait Photos

август 11, 2007

Линк към малко чудесна портретна фотография.