За зоомагазините.

февруари 18, 2007

Тези магазини са проблем. И тук не визирам рибките или папагалчетата, които ги има във всеки квартален такъв. Няма да отварям дума и за разните псевдородословия, които издават на кученцата си (а предполагам и на котките, макар там да съм незапознат), просто защото темата е дълга и с чесане на клавиатури едва ли може да се докаже нещо. Проблем е, че в тях се продават кутрета на видима възраст между два и четири месеца, които стоят целодневно затворени в аквариуми с размери метър на метър (ако имат късмет), понякога с поглед, който е нещо средно между тъга и откровена безучасност. Дали ги дрогират за да стоят кротко? Не бих се учудил особено.

Кратък цитат:

Като го купихме и го извадиха от клетката (в която той не можеше да се изправя) Шаро направи гърч и се наака и напика. Впоследствие стана ясно, че се страхува лудо от хора, обелва очите и получава припадъци. Едва по-късно разбрахме, че освен ужаса от хора си има и зависимост към Лексотана, който са му давали сутрин и вечер, за да не шава много-много на витрината.

Има и нещо друго – възрастта на кучетата, когато са пуснати в продажба е еквивалентна на горе-долу 2-3-4 годишно дете. Как би се чувствало такова дете, завързано цял ден на легло? Защото аналогията, по моему, е доста точна.

Има и още един доста фундаментален въпрос, на който никога не съм имал възможност да науча отговора – какво става с всички онези малки, сладки мопсчета, чау-чау, хъскита, голдънчета и т.н, които все пак не се продадат? Защото с една солидна част от тях се случва точно това. Не съм много сигурен, че искам да научавам, всъщност.

На тези мисли ме наведе един зоомагазин днес, когато чаках приятели в центъра. Имаше две голдънчета, на около 3 месеца всяко. Получиха дневната си доза свобода в своеобразния коридор между кучешката храна и намордниците. Не съм убеден, че успяха да й се нарадват, обаче, защото за малкото време, което бяха навън, трябваше да успеят да раздвижат задните си крака, поради очевидното им тотално схващане. Влачеха ги по земята. Грозна картинка. Е, не трая особено дълго. Скоро бяха прибрани в аквариума. И малко след това чух поредното „Лелеее, колко е сладичко!“ от една руса госпожица. Ми сладичко е, предполагам. Само че едва ли това му помага кой знае колко…

Advertisements

Един коментар to “За зоомагазините.”

  1. bobbyfuego said

    Да прав си за съжаление 😦 Не съм обръщал внимание досега на това и затова малко се шокирах, но ако погледнаш по на широчко, ще се вкиснеш даста бързо, като рабереш че това ни заобикаля отвсякъде и във всякаво естество. Само се замисли какво си купуваме в магазина за ЯДЕНЕ! чудя се как човечествто не е изчезнало до сега.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: