Пролет

март 28, 2007

Днес беше последното ми снимане за март, освен ако в петък не ме споходи спонатнно вдъхновение за стрийт, но в момента ми се струва, че шансовете клонят към минус безкрайност.

След работа се помотах в Западния парк и успях да хвана последните лъчи (явно от бутането на часовника с час напред ВСЕ ПАК е имало и нещо положително). Фотките не станаха както ги исках, обаче за това съм си виновен предимно аз, както и някои странични обстоятелства.

Ей това:
springsunset.jpg

е относително интересно като визия, но дотам.

Не знаех, че мастино наполетано e ЧАК толкова голямо. Или може екземплярът, който срещнах, да е бил генно модифициран. Но ме съмнява. Много впчатляващ пес. Ама много…

Advertisements

Време

март 23, 2007

Това е най-абстрактното заглавие, което съм писал в блога си досега.

Защото времето е изключително субективно при все цялата си абстрактност.

Едни големи хора преди повече от тридесет години са казали, че

(…)Every year is getting shorter, never seem to find the time(…)

Преди периодът от една година ми се виждаше чудовищно дълъг.

Сега разстоянието между онези по-специални дати, на които човек (или поне аз) е склонен да си прави някаква равносметка, ми изглежда плашещо малко.

Напоследък не мога да се понасям – времето ми минава абсолютно неусетно, прекарано в безплодно висене пред един монитор. Смислените часове на денонощието (защото колкото и да е приятен и важен сънят, не го броя към тях) се заключват в няколко часа след работа и то не всеки ден.

Ядосва ме простият и неизбежен факт, че не мога да намеря време за малкото неща, които са наистина важни за мен. И скоро ще има промени, мдам..

Не толкова скоро, колкото би ми се искало, може би, но скоро. Колкото и да е субективно и това „скоро“ в случая, разбира се.

Преди седмица гледах „Стената“.  За първи път! Скоро ще рискувам още веднъж с този филм, дано последствията да не са трайни, защото в комбинация с времевите размисли може да стане опасна реакция.

Jeff Ascough

март 19, 2007

http://www.jeffascough.net/

Едва ли има нужда от думи, в случая…

Болка

март 18, 2007

За пръв път от доста време насам днес намерих време да потренирам в залата. На чували. Определено дългото време, през което не се занимавам активно с тренировки, е оказало влияние – болката след по-тежки кикове по чувала е съвсем осезаема, което преди време не беше така. След 4-5 ритника в серия ми трябва поне десетсекундна почивка за да мога да продължа. Очевидно нервните окончания се възстановяват доста бързо, но в момента едва ли има смисъл да предприемам нещо в тази насока, защото не се очертава скоро ново активно трениране. А едва ли има и нужда, всъщност, освен за поддържане на някаква форма.

От край време съжалявам, че в милата ни столица няма къде да се тренира класическа форма на муай тай. Не се и очертава скоро да може, доколкото съм информиран. Направо им завиждам на пловдивчани и варненци в това отношение – и в двата града има хора, които са имали удоволствието да тренират в Тайланд (а това само по себе си е МНОГО!) и определено са в час, съответно.

За другата седмица си намерих ентусиаст за спаринг, който е почти с моите килограми и съм със завишени очаквания. Винаги е удоволствие човек да се разтовари малко по този начин.

Шок!

март 10, 2007

Моята снимка „Септември и ароматът на мокър асфалт“ спечели трето място на конкурса на ФотоСинтъзис „Няма нищо по-хубаво от лошото време“.

Удариха ме като с парен чук, защото отидох на откриването само за да се забавлявам и изобщо не очаквах да спечеля каквото и да било.

Чудесно впечатление ми направи, че авторите и на трите наградени снимки бяха много млади. Организацията беше на много добро ниво, всичко мина без засечки, за което им благодаря!

И за наградата. Случва ми се за първи път и със сигурност е едно много приятно изживяване!

Моя снимка е избрана за финалния кръг на този конкурс. Официалното откриване е на 10 март (събота), от 18.00 часа, в SkyCity център, партер, (София, кв.Гео Милев, ул.Коста Лулчев 52).

Ако някой познат би искал да присъства (или непознат, всъщност), предполагам ще има какво да види.

Доволен съм, че фотото стигна дотук, защото самата снимка има 0 груби манипулации и като цяло беше изключително спонтанна.  Ако ви чегърта коя е, заповядайте на изложбата!