Време

март 23, 2007

Това е най-абстрактното заглавие, което съм писал в блога си досега.

Защото времето е изключително субективно при все цялата си абстрактност.

Едни големи хора преди повече от тридесет години са казали, че

(…)Every year is getting shorter, never seem to find the time(…)

Преди периодът от една година ми се виждаше чудовищно дълъг.

Сега разстоянието между онези по-специални дати, на които човек (или поне аз) е склонен да си прави някаква равносметка, ми изглежда плашещо малко.

Напоследък не мога да се понасям – времето ми минава абсолютно неусетно, прекарано в безплодно висене пред един монитор. Смислените часове на денонощието (защото колкото и да е приятен и важен сънят, не го броя към тях) се заключват в няколко часа след работа и то не всеки ден.

Ядосва ме простият и неизбежен факт, че не мога да намеря време за малкото неща, които са наистина важни за мен. И скоро ще има промени, мдам..

Не толкова скоро, колкото би ми се искало, може би, но скоро. Колкото и да е субективно и това „скоро“ в случая, разбира се.

Преди седмица гледах „Стената“.  За първи път! Скоро ще рискувам още веднъж с този филм, дано последствията да не са трайни, защото в комбинация с времевите размисли може да стане опасна реакция.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: