24ти май… май?

май 25, 2007

Отмина.

Не като нормален ден, но причината за това определено не беше денят на славянската писменост и българската просвета и култура. Истината е, че ако не бях поканен на бал, за мен този ден щеше да си бъде както всеки друг, с малката разлика, че ми идваше неработен. Което не знам дали е притеснително – предполагам, че е в голяма степен. Но едва ли това трябва да е основната причина за притеснение, всъщност. Това е по-скоро катализатор. А фактът, който е плашещ, е, че повечето хора от познатите ми не четат. Аз също, в този ред на мисли. 10те минути на ден, които се отделят за това занимание, са прекарани в разлистване на разни леки нещица, защото нищо по-сериозно не може да бъде асимилирано, а до следващата вечер е и доволно забравено. Преди няколко години СУ питаха дали мишката ще изяде книжката като тема за есе на писмения по журналистика. Преди няколко години твърдях, че това няма да се случи…

Вчера ми се наложи да запиша няколко неща за приятел. Не бях хващал химикал в ръцете си с месеци – липсата на активни лекции си казва думата. Дори почеркът ми се е попроменил, а самото усещане да ПИША посредством това приспособление ми беше много непонятно. Ето ТОВА вече е притеснително.  24ти май? Ми не го почувствах като празник. Не и в контекста, който редовият българин влага в него.

Точно преди година беше и моят бал. Леко носталгично усещане да гледам тазгодишните щастливци, които най-сетне се измъкват от системата на милото ни средно образование (за да влязат в по-лоша?!).  Добре поне, че времето реши да е благосклонно към абитуриентите на този ден и беше чудесно на фона на последните няколко дни.  Чакаме отзиви…

Advertisements

Ми нямам думи. Положението е плашещо, всъщност. Не искам да политизирам наоколо, няма и да го направя. Но резултатът от тези избори, според мен лично, е едновременно жалък и трагичен. Факт.

<редакция> След като стана ясно, че все пак възможната статистическа грешка е факт и разпределението на гласовете не е точно такова, каквото се очакваше снощи, ВСЕ ПАК е по-добре. Което не променя факта за положението, в което се намира психологията ни.

Jan Saudek

май 19, 2007

http://www.saudek.com/

Лятно

май 16, 2007

Всъщност, малко е ранно за подобно заглавие на пост, като се има предвид, че сме още средата на май, но… вън е лято. Или поне аз така го усещам.
Дните вече са близо до онова особено състояние, в което ми се струва, че слънцето някакси просто не иска да слезе от небето и в което нощта малко по малко губи извечната си битка с него за надмощие.

Онзи ден след работа се помотах из Западния парк с намерението за няколко бързи кадъра, защото се опасявам от паяжини по затвора на апарата си. Вече всичко е лятно – с типичното еднообразие на пейзажа – плътната зеленина, която действа много позитивно върху духа и много негативно върху снимките. Или поне при мен е така. Щракнах един изглед към някакъв булевард, водещ към Люлин:

city

Трябва да спра да търся дефокуса в кадъра. Вече определено се дразня на всякакъв безсмислен стремеж към размазване на фона – за мен е тотално грешно една снимка да се прави само за да се види бокето в нея. Е, както всичко друго, това също не е универсално и общовалидно, просто трябва да насоча услията си към друг тип снимане, за момента така го усещам.

Най-лятното нещо, което ме накара да се замисля за сезона, беше първото камъче в обувката ми. Обичаен проблем, но ми се случи за първи път тази година. И дори ме усмихна…

Време е за The Doors.

ФОТОни

май 12, 2007

…ма мониторни фотони. Напоследък стоя прекалено много пред всякакви видове ТФТта, ЦРТта и со он, което хич не е добре. Вчера в работата минах на очен преглед и уж всичко било наред, но вече усещам почти физическа нужда от поне неколкодневна липса на досег с тези устройства. Което, явно, не се случва засега… Ще видим.

И, да, за пореден път ми щукна някаква странна идея, свързана с фотооборудването ми. Тези дни ще пада здрав размисъл и ако се реша на подмяната (относително доста генерална), ще бъде крайно любопитно…

Мда, днес се занесох до феста, втория му ден (от три). Той е ежегоден, както се оказва и моя милост за пръв път присъства на събитието.

Появих се със занижени очаквания и умерени надежди за някой читав кадър. И още в началото бях шокиран – на сцената бяха The Fallen Angel – една група от родния ми град, членовете на която понастоящем пребивават, както се оказа, в София. За съжаление, пристигнах чак в края на тяхното изпълнение, просто защото нямах никаква информация кой точно ще свири (такава, доколкото разбрах, все пак не е била и изнасяна, като групите са били изненада). Хванах края на последното парче от сета им, както и обявяването на следващите изпълнители.

И понеже паметта ми е къса… мога да си възстановя имената само на две от групите, които гледах до около 20ч, когато тихичко се изнесох от полесражението – това бяха „Реванш“ и „3 в 1“, които бяха 8 (!!) човека на сцената.

Много добро впечатление ми направи звукът –  мислех, че ще е мацаница, воден от вродения си оптимизъм, но бях напълно опроверган – поне в периода, който гледах, всичко беше на много добро ниво. Пред сцената нямаше омазване на китарите, барабаните не заглушаваха всичко и т.н, вокалите се чуваха отчетливо и ясно… като за човек без високи претенции като мен – доволно.

Каменица беше бирата, която ТРЯБВАШЕ да се пие на феста, защото наблизо друга не се продаваше. Няма лошо, макар че подканянията за нея ме подразниха поне на няколко пъти. Подразни ме и факта, че част от нея се изля върху апарата ми, ама за това сам съм си виновен. За щастие – умерено количество и без последствия.

Цялостният фийлинг беше на ниво, определено. Доста настроение, след като позагряха, хората започнаха да си денсят, видимо да се кефят… обичайното за подобно меропреятие, всъщност.

Доколкото чувам, хедлайнерка за тази вечер – събота – е била Милена. Ми фън е било, предполагам…