Pentax K100D Super

юни 28, 2007

Pentax днес обявиха новия си модел: K100D super. Просто ново консюмър тяло, което да поддържа очакваните SDM обективи на фирмата и бутнат един безсмислен dust reduction колкото да има за ъпдейт. За мен лично – напълно логичен и очакван ход, защото на фона на само едно тяло (к10, разбира се), което да се сработва с тях, ситуацията не беше особено адекватна.

PENTAX AF200FG, новата светкавица, която също е обявена, е за мен лично нещо напълно безсмислено, но, както каза Боби, всяка фирма си има такава, трябва и Пентакс да имат. Ми честита да е на евентуалните юзъри : )

Днес metratonic ми напомни за ей тази великолепна селекция от най-… впечатляващите обложки на всички времена. За съжаление, дори и моят цинизъм и хейтърско настроение си имат граници, които, предполагам, ще бъдат чинно надминати при опит за кратък коментар дори на първите няколко в класацията.

И все пак не мога да не пропусна този многопластово разчупен сюжет:

Поднесен ни е с цялата директност и простичка изказност на фронталната композиция, но геният, стоящ зад снимката, прозира дори в този наглед семпъл похват. В крайна сметка, поне в моето съзнание, въпросите, които изскачат докато очите ми поглъщат всепомитащата поетичност, са съпоставими количествено само с броя капки, които всяка година падат от Ниагарския водопад (ако не го знаете, в един брой на Мики Маус, 1996г, мисля, го пише). Най-важните, разбира се, са дали „The Handsome Beasts“ се асоциират персонално с животните от снимката, защото докато за десния шопар противната визия може да бъде извинена с определена биологическа принадлежност, то за левия мутрата, която изглежда бита с права лопата (в комбинация с физика, на която би завидял редови пенсиониран сумист) е трудно да бъде определена като дори „адекватна“, камо ли и красива. Трудно ще заспя и докато не прозра каква ли точно връзка е провокирала това приятелско хващане през кръста. Аз лично се сещам за едни конкретни отношения, при които двойките се движат по този начин, но от учтивост няма да споменавам.

    Хайнооооо, ако мизерните ми познания по немски са ме накарали да си преведа погрешно името на този диск, поднасям искрените си извинения, обаче ако наистина се казва „Скъпа Майко“ веднага следва резонният въпрос дали цветятата, които държиш, са предназначени за погребението й в следствие на масивен инфаркт, когато се сблъска с ултрафешън имиджа ти на неустоима сърцеразбивачка?

    Само да съм чул, че Пласибо налагали гейски имидж, ясно?! Готини ботушки, Ерик.

    Само на мен ли ми се иска да си намеря заострен метален кол? Само че за съжаление на Тино, бих го забил в гърлото му…

    Коментираните обложки са избрани на почти случаен принцип, в класацията има още невероятно много попадения, на които си струва да се насладите.

    Добре е да се виждат подобни творения, поне от време на време. Показва ти, че винаги има накъде още надолу да копаеш.

    RIP

    юни 23, 2007

    21 са чудесна възраст… за начало на истински живот. Не за края му. Дано новото ти място е по-добро за теб, момче.

    Не е редно да става така…

    „По възможност да държи остротата на макрообектив по цялата дължина на вариото и при най-отворена бленда. Кривенето в широкия край е нежелателно, добре е да клони към несъществуващо. Стабилизацията в обектива (че тая в матрицата е доказано по-неефективна) е плюс – все пак е добра идея да можем да снимаме при привнени 600мм от ръка и в сумрак, не се знае дали няма да ни се наложи. Пък ако е и бял за гъзарията – ще е направо неустоим. Е, нека цената не е прекалено висока, парите си ги не ринем с лопата, а я вижте конкуренцията какъв подобен обектив имат с 200 долара по-евтино! Да не споменаваме, че вносителите са кожодери неземни и ще гледам да си го намеря от САЩ, че по-тънкана.“

    Изприщвам се напоследък от всякакви такива дискусии за острота, стабилност, максимална светлосила прочее весели истории, свързани с оптика или от време на време с тела. Имам чувството, че някакси покрай всичките тези реклами и макретингови стратегии на фирмите, борбата за мегапиксели и качествени оптики, истински важното отива на заден план. Много хора биха ми скочили веднага с няколко аргумента, обикновено най-очевидните, но моето мнение е, че всъщност не 6те повече линии на милиметър, които можеш да изстискаш от оборудването си, ще направят снимката ти по-добра. Качеството на една снимка е безспорно добра заявка за да бъде тя впечатляваща, но не е в никакъв случай единствената, нито пък най-важната.

    Едновременно ми е дразнещо и тъпо, че с когото и да говоря за фотография, 90% от разговорите са само за едната техника. Което с нищо не ми помага – нито на мен, нито на човека отсреща. Освен да си помечтаем. За обективи, от които всъщност едва ли имаме нужда.

    Пожелавам си желание (това дали е оксиморон или само на мен така ми се струва) и красива светлина. Всичко друго си го имам.

    Аромат

    юни 16, 2007

    Гориво в кръвта? Май имаше някакъв такъв (предполагам тъп) сериал преди години.

    Дръвчетата в големия град нямат кръв. Нямат и гориво в нея, съответно.

    Но са задръстени с олово. И не ухаят. Ранното лято без ухание на липи. Може би това е било усещането за липса днес? Макар че се съмнявам.

    Да ви представя Еоло Перфидо.

    Мина и този концерт – за много хора, сигурен съм, да видят на живо Мейдън с Дикинсън на родна земя доскоро е изглеждало една автентична химера. Е, вечерта на 4ти юни със сигурност е сбъднала не една мечта от тази гледна точка поне.

    Не мисля да правя обективен обзор на събитието, понеже из нета със сигурност може да се намерят достатъчно такива. Ще нахвърлям един изключително субкетивен и, предполагам, доста разхвърлян такъв.

    С моите хора се събрахме около 14ч и малко след това вече бяхме до стадиона – метълите с изключително еднообразни (неособено изненадващо, реално погледнато) тениски със сигурност са накарали и най-неориентирания пенсионер да разбере, че нещо ще се случва тази вечер. Първоначалната жажда за бира беше набързо удовлетворена от услужливо разположените наоколо бензиностанции, а един доста симпатичен строеж ни предложи добър подслон едновременно от силното слънце и лекия дъжд (малко след това). За щастие, времето наистина беше решило да бъде благосклонно към всички присъстващи на събитието и след 19ч беше, по моему, просто идеално за целта – в никакъв случай горещо, но не и хладно – почти идилийка в това отношение.

    След като наближи предварително обявения час – 16.30 – за отваряне на вратите на стадиона, целокупно се отправихме към предвидения за нас, пичовете с най-евтини билети, вход и заехме позиции на две крачки от горещата точка. Първо лошо впечатление за деня – не бих искал да коментирам култура на национално ниво, винаги е дразнещо – обаче определено у нас има доста субекти, за които доброто псуване е толкова жизненоважно, колкото и добрата храна, да речем. Някакви хлапенца на видима възраст около 16г щедро раздаваха „благословии“ на охраната, въпреки че времето за отваряне на вратите дори не беше дошло. По едно време дори се наложи да изгледам накриво най-близкия, обаче това му затвори устата за не повече от няколко минути. Нейсе, приемаме, че е в реда на нещата. Второ лошо впечатление за деня – реално вратите отвориха с около 50минути закъснение. По едно време откровено изпитвах видими трудности с дишането, а като цяло главата ми беше доста над средното ниво на тълпата. Не искам и да знам какво всъщност са усещали хората с по-скромен ръст от моя. Почти в 17.30 охраната започна да пропуска тълата един по един и малко след това все пак успяхме да се набутаме на територията на самия стадион (като вече се бяхме загубили около половината от началната компания. здраве). Едно купуване на бира по-късно бяхме на самия терен, около 5 метра зад оградите, делящи скъпите места от нашите и леко вляво от сцената. За мен лично – почти идеална позиция. И чакането започна.

    С пренебрежимо малко закъснение – около 19.15 излязоха Ахат. Без да съм им особен фен (макар че харесвам поне няколко песни) – справиха се чудесно със задачата си да подгреят публиката. Четири песни, най-големите хитове, които всеки редови метълхед у нас поне е чувал, стегнато изпълнение, енергия, хората видимо се изкефиха.

    След кратко чакане на сцената се появи Лорин Харис (щерката на Стийв Харис от хедлайнерите), за която аз лично демонстрирах тотална неосведоменост. Честно казано, след като вече съм осведомен за нея, ще гледам да стоя далеч. Момичето е хубаво и… хубаво. Дотам. Гласът й, вярно че леко омазан от музиката на бенда, мен лично не успя да впечатли с нищо, самата музика беше скучна, откровено биеше на глем, предизвиквайки асоциации със свежарите от Cinderella, ама в доста по-… осакатен вариант. След първата песен (карам ги по бройка, защото по друго не се различаваха) тълпата видимо започна да недоволства, а към края на сета броят на нецензурните жестове във въздуха беше почти равен на броя на присъстващите на шоуто.

    След около 7 парчета, злочесто посрещнатите англичани слязоха от сцената и напрежението видимо се усили.

    Още по светло – малко след 21ч. на сцената се появиха хората, събрали един стадион екзалтирани фенове – Iron Maiden. Откриващите акорди на „Different World“ от последния (и много силен, за мен) студиен албум на групата наистина взривиха, сори за банализма, публиката и шоуто започна. Демонстрираха изключителна енергия, на която биха могли да завидят доста по-млади групи, сценичното поведение си беше на обичайното за тях ниво и който е гледал поне един техен концерт ще разбере какво имам предвид. Пълният сетлист беше очакваният, като силно впечатление ми направи факта, че огромната част от публиката откровено не познаваше актуалните песни, свирени от групата и реакцията на старите класики беше в пъти по-бурна. Парчетата бяха както следва:

    1. Different WorldA Matter Of Life And Death
    2. These colours don’t runA Matter Of Life And Death
    3. WrathchildKillers
    4. The TrooperPiece of Mind
    5. Children of the DamnedNumber of the Beast
    6. Brighter than a thousand sunsA Matter Of Life And Death
    7. For the Greater Good of GodA Matter Of Life And Death
    8. The Reincarnation of Benjamin BreegA Matter Of Life And Death
    9. The Number of the BeastNumber of the Beast
    10. Run to the HillsNumber of the Beast
    11. Fear of the DarkFear of the Dark
    12. Iron MaidenIron Maiden

    13. 2 Minutes to MidnightPowerslave
    14. The Evil That Men DoSeventh Son of a Seventh Son
    15. Hallowed by thy NameNumber of the Beast

    С всяко от тях атмосферата, поне при мен, беше различна, така че не бих ги описвал по ред. Пък и в крайна сметка всеки, който се е интересува, е трябвало да присъства.

    След финала на Hallowed be thy Namе, групата слезе окончателно от сцената, оставяйки, сигурен съм, трайни усмивки върху хиляди лица.

    Трето лошо впечатление за вечерта – кошмарното излизане. Не съм засичал колко време ни отне, но със сигурност поне половин час, а щеше да е дори повече, ако не бяхме открили алтернативен път през един пущинак, предизвиквайки гневни погледи от охраната на събитието.

    Преди време писах, че дължа на себе си този концерт. Мисля, че дългът е платен. Въпреки не дотам идеалната организация и няколко неприятни сцени, този ден ще бъде запомнен от мен. С добро.