Marilyn Manson Sofia

юли 5, 2007

Мда, и последният билет от моето шкафче, приготвен за това лято, беше брутално обезглавен  снощи.

За пореден път времето беше чудесно за меропреятието и около 16ч бяхме надлежно наредени пред входа на „Академик“. Пускането беше тотално омазано и вместо предварително обявеното 17ч, започна да става около 18.50, което си е солидно закъснение дори за нашенските стандарти. Влизането, обаче, беше безпроблемно и 15на минутки по-късно вече бяхме на доста добри места по трибуните. За сметка на закъснялото отваряне на вратите, концертът започна по-рано от обявеното с три парчета на Alien Industry. Свиреха здраво и стегнато, макар че за мен лично вокалът беше дразнещ.

Около 19.50 (за мен лично – престъпно рано) се появиха Type O Negative, които направиха много приятен, безкомпромисен сет, макар и само от 6 песни. Тази група определено знае как да се държи на  сцената, а и музиката им звучи много добре изсвирена лайф. Стори ми се, че дори самите музиканти не очакваха такова посрещане и определено личеше, че се раздадоха много за публиката. След Black Number 1, на която целият стадион (който чак по това време беше започнал да се пълни съвсем) се изкефи съвсем искрено, Type слязоха и падна огромната плащеница с надпис MM.

По това време вече бях просто убеден, че Менсън ЩЕ излезе по светло, което едва ли е най-добрият вариант и за имиджа и за музиката му, но нейсе.  Около 21.20 той прекоси тревната площ зад сцената и няколко минути по-късно въпросната плащеница падна, като сцената избухна в червено под звуците на „If I Was Your Vampire“, даваща началото на един от най-впечатляващите визуално концерти, на които съм присъствал, а те вече хич не са малко. Менсън изкара шоу, точно каквото се очакваше от него – с поведението си тип „механична кукла“, поне аз винаги с това съм го асоциирал, с всичките събувания на панталони и имитации на определени движения (без които аз лично спокойно можех да мина, но те го продават, няма как), със смазващо светлинно шоу и определено силен контакт с публиката. Музиката, която все пак дори в случая бих казал, че е по-важна, беше логичната мешаница от няколко парчета от последния му албум, както и големите му стари класики. За мен лично – идеален вариант. На много от песните в тъплата пред сцената се оформяше брутално пого, като на моменти направо ме сърбяха… раменете да се пусна в него. Звукът от нашата позиция беше добър, което важеше за цялата продължителност на шоуто – доволно.  Точно в края на „Tainted Love“ някакъв гол до кръста тип успя да се качи на сцената и прегърна Менсън, но инцидентът мина без последствия, защото пичът сам го пусна и скочи долу, където беше изхвърлен от охраната. Последва кратка пауза заради инцидента, но за щастие 2-3 минутки по-късно светлините пак светнаха и шоуто продължи със завидна енергия.

Бисът на вечерта беше „The Beautiful People“, като по време на това парче съвременният бог на шок-рока се разходи из първите редове на тълпата, а сцената буквално избухна от някакви бели лентички, които покриха цялата гмеж от хора на терена.

Това беше едно много запомнящо се шоу, визуално, като поведение, като сетлист, като публика дори. Класа, бих казал, дори в този леко абсурден контекст за случая.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: