Катя Георгиева

юли 11, 2007

Абсолютно винаги ми е била смешна прокомунистическата пропаганда, която се е провеждала у нас (защото друга просто не познавам, предполагам, че положението не е било особено различно). Онзи ден бях буквално разбит от една книжка със стихове, която metratonic ми показа в рейса. Това беше грешка само по себе си, защото сигурно съм причинил сериозна фрустрация у пътуващите там със смеха си, но някои неща от нея са просто великолепни и вниманието към тях определено си заслужава.

Няколко цитата от подбрани стихотворения:

Към съвременника

(…)

„Горят очите ми в надежда светла,

изгаря ме възторга в блясъка си сам –

да бъда аз, да греят петилетки,

на комунизма всичко да отдам!“

Тук работата е дебела… а като вземем предвид и простия факт, че предполагам, че е писано от женска гледна точка (все пак авторът е жена), последното изречение започва да придобива едни такива измерения, които съпоставени с мащабите на тоталитарното движение у нас предвиждат тежки години за нея. Но, както се разбира от друго едно стихотворение, българката е е неуморна труженичка, която работи дори и в неделя, така че може пък и да се е получило, знам ли. „Дори в нощите, от умора пълни – пак радост блика в моето сърце.“ За всенародно (мъжко, предимно) щастие.

Я да видим какво се случва в

Братство

(…)

„Три дни руската реч тука слушали,

три дни руският смях тук царил

и когато той кажел „братушка“ –

се разнежвал и дядо дори.“

Три дни, викаш… че даже и дядото не издържал на този чар убийствен? Не им е било зле на руснаците по нашите земи, явно… Както разбираме по-натам, явно е било масово явление:

„(…)

Всеки дом във страната ни с нежност

пази спомен за някой руснак (…)“

(Изчервява се и тактично подминава анализа).

Това, разбира се, е моят начин да погледна по-весело на нещата. Истината е, че винаги в този тоталитарен период, макар да нямам съзнателен живот в него, съм усещал някакво доста тъжно, тягостно усещане. Често съм чувал (особено по влакове, когато се опитвам да спя) как бабите съвсем уверено твърдят, че тогава животът им е било по-добър. Не мога да проумея това, само че в този блог никога няма политизирам, така че не бих навлязъл сериозно в темата. Простичкият факт е, че като един нормален и адекватен съвременен човек, не мога да разбера как е възможно един тоталитарен строй с тонове и тонове олигофренски норми да носи на някого удовлетворение от живота. Не и нещо толкова извратено, самото то е било една гротеска, в крайна сметка.

Има една хубава мисъл на (народния враг) Бенджамин Франклин:

Those who would sacrifice freedom for security deserve neither

И май само преди 50 години хората тук не са имали нито едното… Тъжно.

А за книжката – макар отначало да я приех като абсолютен и стопроцентов майтап, трябва да призная, че има няколко стихотворения от нея, които всъщност не са лоши, че дори могат да трогнат някого, ако ги чете сам, предполагам. И с които наистина не е хубаво да се гаври човек.

Advertisements

3 Коментари to “Катя Георгиева”

  1. Frederik said

    Бенджамин Франкилин е адски прав. И все пак, не се смей на бабите. Защото е имало момент, в който животът им наистина е бил по-добър и никой от нас няма право да отрича положителните страни на онова време. Разбираш ли ме?

  2. darksorrow said

    Бил е. И ще спра дотук, понеже не искам да задълбавам в тая насока тук. Но съм отворен към разговор на темата.

    Разбираш ли ме ;)?

  3. Frederik said

    напълно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: