Дъжд

август 1, 2007

Странно нещо е. Рови в спомените по особено директен начин. И винаги е тъжен. Когато го гледаш сам, по-точно.

Днес се сетих се за измамните дъги. Всичките са такива. И типично човешко е да ги харесваме. Мерилиън ми напомниха за идеалното огледало, реещо се в Космоса. Ако опростим тази метафора, това огледало, макар и абстракция, съществува. Защото гледката нагоре е всъщност гледка навътре, нали? Чудесен начин да видиш нещо в себе си, наистина. И за това специално сезоните не са от значение. Тези, астрономическите, имам предвид.

Важните са тези в душата. А сега е есен.

imarebel.jpg

Това беше преди около 16 години. А сега е есен.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: