Remember, remember the 9th of September

септември 9, 2007

Малко нескопосано перефразиране на стихчето Remember Remember:

Remember, remember the fifth of November,
The gunpowder, treason and plot,
I know of no reason why the gunpowder treason
Should ever be forgot.

И да поздравя всички хора, обикновено (но не и само, което е притеснително) на възраст над 60 години, които си спомнят с умиление за годините на тоталитарния режим тук. Наистина не ми проумява акълът как е могло някой здравомислещ човек с нормални възгледи за нещата да бъде доволен от политическата ситуация в нашата (а и не само) мила родина, особено пък в ранните години на Властта. Искрено ви пожелавам никога вече да не видите такива времена. Нито подобни на тях. И спирам дотук, защото политика наоколо няма да се обсъжда.

Във Видин допреди около 15 години е имало ежегоден панаир, който е бил сравнително доста голям, съпоставено с размерите на града. Поради някакви причини, предполагам икономически, традицията (и това в случая не е силна дума) се прекъсва и тази година за пръв път се провежда подновено издание. За мен това нещо има солидна сантиментална стойност, защото имам някакви, макар и много мъгляви, спомени от последните му години тогава.

А тия дни успях да ида и до него. Това не е фотоочерк, защото с целия си акъл направих 30на кадъра макс, от които резонно стават 3-4, а просто споделям няколко видяни от мен неща:

Тъкмо влязохме с пича, с който го посетихме и аз веднага се лепнах за любимата ми въртележка – паратропер по залез:

paratroper11.jpg

Малко по-вдясно от него имаше едно безумие, на което категорично отказах да се кача, понеже коремът ми беше поставен на поредното тежко изпитание само половин час преди това:

rollright1.jpg

Тъкмо се чудех дали свежарите вътре ще излязат живи, когато по неизвестни причини всички решиха, че е гот свирките на въртележките да са надути на макс едновременно и последвалата звукова какафония ни изрита към близката покрита шатра, където имаше изобилие от мегаскъпи кебапчета и кюфтаци със съмнителна консистенция, но човекът с мен вече погиваше от глад, та се прежали пред ей тая сергия:

kebap4iinica1.jpg

На излизане ми направи впечатление, че много малко деца носят балони, поне тая вечер беше така, което за мен е необяснимо, но….

balonnaizostavenost2.jpg

А детските влакчета така и не ги видях пълни, макар че нямаше още 10ч:

panair12.jpg

Демонстративно подминахме шоуто на Нешка Робева, не знам защо страдам от пълна незаинтересованост към подобни спектакли и нахално снимах пак паратропера, вече в мрака:

paratroper3.jpg

След което се изнесохме тактично. Преди поредния сръбски финал на вечерта под звуците на „рендъмсръбскоимеченегопомня“.

Като цяло – цигания беше стабилна, но по някакъв начин това не ме издразни генерално – все пак панаирите си имат някаква такава неопределена атмосфера, в която това изглежда почти на място. Май.

11.58 AM

септември 2, 2007

Дори и в едно по-далечно минало, когато летата бяха пълни с аромати, особено привечер, до прозореца ми – така и не ми се беше случвало да имам толкова силен дъх на грозде. Неуместен е някакси, на фона на всичко останало около него – действа почти отрезвяващо [каква ирония, нали – отрезвяване от мириса на нещото, което впоследствие се превръща в основната слабост на много и много мъже (предимно)].

Градът е странно сив, това съм го писал и друг път, но рядко съм се замислял колко безличен е той откъм миризми. Или може би не съм много справедлив – а95, а98, безоловен, нафта, че и пропан бутан в 70% от времето. И специфичният мирис на метро, който не бих могъл да характеризирам по никакъв друг начин.

И сега това грозде в началото на септември. А се задава и най-красивият сезон, лятото мина доста неусетно тази година.

И като си помисля, че миналата година много се радвах на подобни кадри:

gildedautumn.jpg

Прекрасно време е. За преоценка дори.

Анеке Ван Гирсберген ще участва в новия албум на Ayreon. Част от песен с нейно участие може да се чуе тук.

Дом

август 29, 2007

Чувстваш дупка, нали?

Sunday Morning 10.30 AM

август 26, 2007

Първият ми пост наоколо след незаслужена почивка в провинцията…

И първото ми неделно утро в София. Както и последното за август, всъщност.

Цяла сутрин се чудех дали се сещам за песен на Дрийм Тиътър, но се оказа, че всъщност Spock’s Beard е групата, която трайно се беше настанила в съзнанието ми. Със „Strange World“ от прекрасния „The Kindness of Strangers„:

Sunday morning ten o’clock
It’s a very strange world
In a very strange time
 

Май напоследък прекалявам с тази дума. Странно. За добро или лошо…

PP

август 8, 2007

Това е парцал.

И младо растение с неизвестен произход.

parcallife.jpg

Поникнало си е съвсем самичко, на ръба на мивката в кухнята. После не съм бил добър домакин, значи… та покрай мен всичко процъфтява!

Sunday Rain

август 6, 2007

Това не съм го пускал наоколо. По-нататъшна информация няма да давам, ако някой го заинтересува, то той така или иначе ще се зарови в материята. Шашкаща е.

Днес към дъжда през в последно време ми бе представена една по-различна гледна точка – на нещо ободряващо,  измъкващо от летаргия едва ли не. И макар да не я разбирам напълно, го вярвам. Ще ми се и на мен да действаше така. Но, всъщност, дори в това не съм убеден напълно.

Имам ново вдъхновение за снимане. Което е до мен от немалко време, реално. Но май по-точната дума е предизвикателство. С което ще се справя, така или иначе.