Личен фотоблог now on

септември 15, 2007

Най-накрая успях да си завърша (макар и малко относително) работата по личния фотоблог, който би могъл да се приеме и за подобие на онлайн портфолио.

Адресът е:

http://www.ivaylo-petrov.com/

Тепърва ще си изясня дали няма да променя и urlто на блога си към новия домейн, но преди това трябва да си изясня бъдещата му концепция (ако изобщо има такава).

Advertisements

Portrait Photos

август 11, 2007

Линк към малко чудесна портретна фотография.

Sunday Rain

август 6, 2007

Това не съм го пускал наоколо. По-нататъшна информация няма да давам, ако някой го заинтересува, то той така или иначе ще се зарови в материята. Шашкаща е.

Днес към дъжда през в последно време ми бе представена една по-различна гледна точка – на нещо ободряващо,  измъкващо от летаргия едва ли не. И макар да не я разбирам напълно, го вярвам. Ще ми се и на мен да действаше така. Но, всъщност, дори в това не съм убеден напълно.

Имам ново вдъхновение за снимане. Което е до мен от немалко време, реално. Но май по-точната дума е предизвикателство. С което ще се справя, така или иначе.

Война.

юли 3, 2007

Днес. И около нас.

http://www.top.bg/video/?id=520666636

Не ми се пише повече, че гледам да си пестя нервите напоследък…

Днес metratonic ми напомни за ей тази великолепна селекция от най-… впечатляващите обложки на всички времена. За съжаление, дори и моят цинизъм и хейтърско настроение си имат граници, които, предполагам, ще бъдат чинно надминати при опит за кратък коментар дори на първите няколко в класацията.

И все пак не мога да не пропусна този многопластово разчупен сюжет:

Поднесен ни е с цялата директност и простичка изказност на фронталната композиция, но геният, стоящ зад снимката, прозира дори в този наглед семпъл похват. В крайна сметка, поне в моето съзнание, въпросите, които изскачат докато очите ми поглъщат всепомитащата поетичност, са съпоставими количествено само с броя капки, които всяка година падат от Ниагарския водопад (ако не го знаете, в един брой на Мики Маус, 1996г, мисля, го пише). Най-важните, разбира се, са дали „The Handsome Beasts“ се асоциират персонално с животните от снимката, защото докато за десния шопар противната визия може да бъде извинена с определена биологическа принадлежност, то за левия мутрата, която изглежда бита с права лопата (в комбинация с физика, на която би завидял редови пенсиониран сумист) е трудно да бъде определена като дори „адекватна“, камо ли и красива. Трудно ще заспя и докато не прозра каква ли точно връзка е провокирала това приятелско хващане през кръста. Аз лично се сещам за едни конкретни отношения, при които двойките се движат по този начин, но от учтивост няма да споменавам.

    Хайнооооо, ако мизерните ми познания по немски са ме накарали да си преведа погрешно името на този диск, поднасям искрените си извинения, обаче ако наистина се казва „Скъпа Майко“ веднага следва резонният въпрос дали цветятата, които държиш, са предназначени за погребението й в следствие на масивен инфаркт, когато се сблъска с ултрафешън имиджа ти на неустоима сърцеразбивачка?

    Само да съм чул, че Пласибо налагали гейски имидж, ясно?! Готини ботушки, Ерик.

    Само на мен ли ми се иска да си намеря заострен метален кол? Само че за съжаление на Тино, бих го забил в гърлото му…

    Коментираните обложки са избрани на почти случаен принцип, в класацията има още невероятно много попадения, на които си струва да се насладите.

    Добре е да се виждат подобни творения, поне от време на време. Показва ти, че винаги има накъде още надолу да копаеш.

    Аромат

    юни 16, 2007

    Гориво в кръвта? Май имаше някакъв такъв (предполагам тъп) сериал преди години.

    Дръвчетата в големия град нямат кръв. Нямат и гориво в нея, съответно.

    Но са задръстени с олово. И не ухаят. Ранното лято без ухание на липи. Може би това е било усещането за липса днес? Макар че се съмнявам.

    Да ви представя Еоло Перфидо.