Sunday Morning 10.30 AM

август 26, 2007

Първият ми пост наоколо след незаслужена почивка в провинцията…

И първото ми неделно утро в София. Както и последното за август, всъщност.

Цяла сутрин се чудех дали се сещам за песен на Дрийм Тиътър, но се оказа, че всъщност Spock’s Beard е групата, която трайно се беше настанила в съзнанието ми. Със „Strange World“ от прекрасния „The Kindness of Strangers„:

Sunday morning ten o’clock
It’s a very strange world
In a very strange time
 

Май напоследък прекалявам с тази дума. Странно. За добро или лошо…

Marilyn Manson Sofia

юли 5, 2007

Мда, и последният билет от моето шкафче, приготвен за това лято, беше брутално обезглавен  снощи.

За пореден път времето беше чудесно за меропреятието и около 16ч бяхме надлежно наредени пред входа на „Академик“. Пускането беше тотално омазано и вместо предварително обявеното 17ч, започна да става около 18.50, което си е солидно закъснение дори за нашенските стандарти. Влизането, обаче, беше безпроблемно и 15на минутки по-късно вече бяхме на доста добри места по трибуните. За сметка на закъснялото отваряне на вратите, концертът започна по-рано от обявеното с три парчета на Alien Industry. Свиреха здраво и стегнато, макар че за мен лично вокалът беше дразнещ.

Около 19.50 (за мен лично – престъпно рано) се появиха Type O Negative, които направиха много приятен, безкомпромисен сет, макар и само от 6 песни. Тази група определено знае как да се държи на  сцената, а и музиката им звучи много добре изсвирена лайф. Стори ми се, че дори самите музиканти не очакваха такова посрещане и определено личеше, че се раздадоха много за публиката. След Black Number 1, на която целият стадион (който чак по това време беше започнал да се пълни съвсем) се изкефи съвсем искрено, Type слязоха и падна огромната плащеница с надпис MM.

По това време вече бях просто убеден, че Менсън ЩЕ излезе по светло, което едва ли е най-добрият вариант и за имиджа и за музиката му, но нейсе.  Около 21.20 той прекоси тревната площ зад сцената и няколко минути по-късно въпросната плащеница падна, като сцената избухна в червено под звуците на „If I Was Your Vampire“, даваща началото на един от най-впечатляващите визуално концерти, на които съм присъствал, а те вече хич не са малко. Менсън изкара шоу, точно каквото се очакваше от него – с поведението си тип „механична кукла“, поне аз винаги с това съм го асоциирал, с всичките събувания на панталони и имитации на определени движения (без които аз лично спокойно можех да мина, но те го продават, няма как), със смазващо светлинно шоу и определено силен контакт с публиката. Музиката, която все пак дори в случая бих казал, че е по-важна, беше логичната мешаница от няколко парчета от последния му албум, както и големите му стари класики. За мен лично – идеален вариант. На много от песните в тъплата пред сцената се оформяше брутално пого, като на моменти направо ме сърбяха… раменете да се пусна в него. Звукът от нашата позиция беше добър, което важеше за цялата продължителност на шоуто – доволно.  Точно в края на „Tainted Love“ някакъв гол до кръста тип успя да се качи на сцената и прегърна Менсън, но инцидентът мина без последствия, защото пичът сам го пусна и скочи долу, където беше изхвърлен от охраната. Последва кратка пауза заради инцидента, но за щастие 2-3 минутки по-късно светлините пак светнаха и шоуто продължи със завидна енергия.

Бисът на вечерта беше „The Beautiful People“, като по време на това парче съвременният бог на шок-рока се разходи из първите редове на тълпата, а сцената буквално избухна от някакви бели лентички, които покриха цялата гмеж от хора на терена.

Това беше едно много запомнящо се шоу, визуално, като поведение, като сетлист, като публика дори. Класа, бих казал, дори в този леко абсурден контекст за случая.

Мина и този концерт – за много хора, сигурен съм, да видят на живо Мейдън с Дикинсън на родна земя доскоро е изглеждало една автентична химера. Е, вечерта на 4ти юни със сигурност е сбъднала не една мечта от тази гледна точка поне.

Не мисля да правя обективен обзор на събитието, понеже из нета със сигурност може да се намерят достатъчно такива. Ще нахвърлям един изключително субкетивен и, предполагам, доста разхвърлян такъв.

С моите хора се събрахме около 14ч и малко след това вече бяхме до стадиона – метълите с изключително еднообразни (неособено изненадващо, реално погледнато) тениски със сигурност са накарали и най-неориентирания пенсионер да разбере, че нещо ще се случва тази вечер. Първоначалната жажда за бира беше набързо удовлетворена от услужливо разположените наоколо бензиностанции, а един доста симпатичен строеж ни предложи добър подслон едновременно от силното слънце и лекия дъжд (малко след това). За щастие, времето наистина беше решило да бъде благосклонно към всички присъстващи на събитието и след 19ч беше, по моему, просто идеално за целта – в никакъв случай горещо, но не и хладно – почти идилийка в това отношение.

След като наближи предварително обявения час – 16.30 – за отваряне на вратите на стадиона, целокупно се отправихме към предвидения за нас, пичовете с най-евтини билети, вход и заехме позиции на две крачки от горещата точка. Първо лошо впечатление за деня – не бих искал да коментирам култура на национално ниво, винаги е дразнещо – обаче определено у нас има доста субекти, за които доброто псуване е толкова жизненоважно, колкото и добрата храна, да речем. Някакви хлапенца на видима възраст около 16г щедро раздаваха „благословии“ на охраната, въпреки че времето за отваряне на вратите дори не беше дошло. По едно време дори се наложи да изгледам накриво най-близкия, обаче това му затвори устата за не повече от няколко минути. Нейсе, приемаме, че е в реда на нещата. Второ лошо впечатление за деня – реално вратите отвориха с около 50минути закъснение. По едно време откровено изпитвах видими трудности с дишането, а като цяло главата ми беше доста над средното ниво на тълпата. Не искам и да знам какво всъщност са усещали хората с по-скромен ръст от моя. Почти в 17.30 охраната започна да пропуска тълата един по един и малко след това все пак успяхме да се набутаме на територията на самия стадион (като вече се бяхме загубили около половината от началната компания. здраве). Едно купуване на бира по-късно бяхме на самия терен, около 5 метра зад оградите, делящи скъпите места от нашите и леко вляво от сцената. За мен лично – почти идеална позиция. И чакането започна.

С пренебрежимо малко закъснение – около 19.15 излязоха Ахат. Без да съм им особен фен (макар че харесвам поне няколко песни) – справиха се чудесно със задачата си да подгреят публиката. Четири песни, най-големите хитове, които всеки редови метълхед у нас поне е чувал, стегнато изпълнение, енергия, хората видимо се изкефиха.

След кратко чакане на сцената се появи Лорин Харис (щерката на Стийв Харис от хедлайнерите), за която аз лично демонстрирах тотална неосведоменост. Честно казано, след като вече съм осведомен за нея, ще гледам да стоя далеч. Момичето е хубаво и… хубаво. Дотам. Гласът й, вярно че леко омазан от музиката на бенда, мен лично не успя да впечатли с нищо, самата музика беше скучна, откровено биеше на глем, предизвиквайки асоциации със свежарите от Cinderella, ама в доста по-… осакатен вариант. След първата песен (карам ги по бройка, защото по друго не се различаваха) тълпата видимо започна да недоволства, а към края на сета броят на нецензурните жестове във въздуха беше почти равен на броя на присъстващите на шоуто.

След около 7 парчета, злочесто посрещнатите англичани слязоха от сцената и напрежението видимо се усили.

Още по светло – малко след 21ч. на сцената се появиха хората, събрали един стадион екзалтирани фенове – Iron Maiden. Откриващите акорди на „Different World“ от последния (и много силен, за мен) студиен албум на групата наистина взривиха, сори за банализма, публиката и шоуто започна. Демонстрираха изключителна енергия, на която биха могли да завидят доста по-млади групи, сценичното поведение си беше на обичайното за тях ниво и който е гледал поне един техен концерт ще разбере какво имам предвид. Пълният сетлист беше очакваният, като силно впечатление ми направи факта, че огромната част от публиката откровено не познаваше актуалните песни, свирени от групата и реакцията на старите класики беше в пъти по-бурна. Парчетата бяха както следва:

1. Different WorldA Matter Of Life And Death
2. These colours don’t runA Matter Of Life And Death
3. WrathchildKillers
4. The TrooperPiece of Mind
5. Children of the DamnedNumber of the Beast
6. Brighter than a thousand sunsA Matter Of Life And Death
7. For the Greater Good of GodA Matter Of Life And Death
8. The Reincarnation of Benjamin BreegA Matter Of Life And Death
9. The Number of the BeastNumber of the Beast
10. Run to the HillsNumber of the Beast
11. Fear of the DarkFear of the Dark
12. Iron MaidenIron Maiden

13. 2 Minutes to MidnightPowerslave
14. The Evil That Men DoSeventh Son of a Seventh Son
15. Hallowed by thy NameNumber of the Beast

С всяко от тях атмосферата, поне при мен, беше различна, така че не бих ги описвал по ред. Пък и в крайна сметка всеки, който се е интересува, е трябвало да присъства.

След финала на Hallowed be thy Namе, групата слезе окончателно от сцената, оставяйки, сигурен съм, трайни усмивки върху хиляди лица.

Трето лошо впечатление за вечерта – кошмарното излизане. Не съм засичал колко време ни отне, но със сигурност поне половин час, а щеше да е дори повече, ако не бяхме открили алтернативен път през един пущинак, предизвиквайки гневни погледи от охраната на събитието.

Преди време писах, че дължа на себе си този концерт. Мисля, че дългът е платен. Въпреки не дотам идеалната организация и няколко неприятни сцени, този ден ще бъде запомнен от мен. С добро.

Като за винаги позитивната съботна сутрин, тази е малко по-различна. Причината:

Няма да коментирам, едва ли има и нужда, всъщност.

Май трябва да си направя кратка равносметка за известно време назад. Сдобих се с билети за:

Iron Maiden – 4 юни

Placebo – 18 юни

Type O Negative/Marilyn Manson – 4 юли.

Мисля, че този месец ще бъде доста горещ и искрено стискам палци да е така. Очакванията ми са определено завишени, което по принцип не е добра идея, но по този въпрос нищо не мога да направя за момента.

Купих си макро такумар 50/4 .

macro takumar.jpg

Това е най-ранната версия на обектива, произвеждана от Asahi Pentax, както и единствената, която отива до увеличение 1:1. Обективът е относително рядък в България и съм крайно доволен, че успях да се сдобия с екземпляр в чудесно състояние. За първи път виждах стъкло, което има два пръстена за блендата – много хитро и удобно измислено – задният пръстен задава блендата, до която трябва да се затвори обектива в момента на снимката, а предният се върти от максимално отворено (за да е улеснено фокусирането – то при макрото си е проблем) до стойността, зададена от задния пръстен. На мен лично ми е удобно, без да съм имал време сериозно да отделя внимание на тази си придобивка. Впечатленията ми са, че е остър още на 4, на 8 е вече режещ – дори умерено изостряне във Фотошоп започва да ме дразни, лесно се стига до прешарпване на изображението. Като цяло – обектив, който, имам чувството, ще ми глътне много време, само да го намеря (времето, не обектива).

Продадох си един от любимите обективи, за сметка на това – CZJ Sonnar 135/3.5 MC. Популярен обектив, което не го прави по-лош, естествено. Просто дългото ми варио напоследък беше иззело тотално функциите на това м42 бижу и нямаше смисъл да го задържам у себе си, защото това е обектив, с който си заслужава да се снима. Преди време дори си мислех да му сменя задницата на К байонет, инвестицията не е голяма, а удобството си е сериозно. Минало, нейсе.

И, да, времето тече странно бързо напоследък. Плашещо бързо дори.

Leningrad Cowboys

април 25, 2007

Онзи ден един колега ми прати за добро утро клип на тази група. Бях ги пропуснал (неособено изненадващ факт, всъщност) и когато изгледах видеото, просто не можах да спра да се хиля.

Това са финландци (!!!), и ето един кратък цитат от Уикипедията за тях:

The songs, all somewhat influenced by polka and progressive rock, and performed in English, have themes such as vodka, tractors, rockets, and Genghis Khan, as well as folkloric Russianballads and covers from bands as diverse as The Beatles, Led Zeppelin, and Lynyrd Skynyrd, all with lots of humour. songs, rock and roll

И въпросното видео, което така добре ме събуди тогава:

Официалният сайт на групата е http://www.leningradcowboys.fi/

Свежари ми изглеждат…

Казано по Дрийм Тиътърски в далечната вече 1994 и албума им „Awake„.

Сетих се за тях, защото вчера на сайта на Про-рок се появи пълен траклист на специалното издание на предстоящия им албум, носещ гръмкото заглавие „Systematic Chaos“, както и обложка:

01. In The Presence of Enemies Pt. 1 (9:00)
02. Forsaken (5:36)
03. Constant Motion (6:55)
04. The Dark Eternal Night (8:51)
05. Repentance (10:43)
06. Prophets Of War (6:01)
07. The Ministry of Lost Souls (14:57)
08. In The Presence of Enemies Pt. 2 (16:38)

Специалното е, че това издание ще включва ДВД с пълния траклист (един и същ и за двете версии на албума), с 5.1 канален звук, както и час и половинов филм, режисиран от Майк Портной, „Chaos in Progress – The Making of Systematic Chaos“.

Обложката на стандартното издание изглежда ето така:

Лично аз чакам с голямо нетърпение този албум… Може би защото нямам абсолютно никаква идея какво всъщност ще съдържа той – напоследък Дрийм Тиътър завиха в относително доста тежка посока, макар във времето преди „Octavarium“ да бях убеден, че той ще звучи много прог и много разчупено, завръщане към корените, един вид…

На този етап бих се опитал да изтрия всякакви предположения от съзнанието си. Кротко ще изчакам началото на юни.

И Хаоса.