Remember, remember the 9th of September

септември 9, 2007

Малко нескопосано перефразиране на стихчето Remember Remember:

Remember, remember the fifth of November,
The gunpowder, treason and plot,
I know of no reason why the gunpowder treason
Should ever be forgot.

И да поздравя всички хора, обикновено (но не и само, което е притеснително) на възраст над 60 години, които си спомнят с умиление за годините на тоталитарния режим тук. Наистина не ми проумява акълът как е могло някой здравомислещ човек с нормални възгледи за нещата да бъде доволен от политическата ситуация в нашата (а и не само) мила родина, особено пък в ранните години на Властта. Искрено ви пожелавам никога вече да не видите такива времена. Нито подобни на тях. И спирам дотук, защото политика наоколо няма да се обсъжда.

Във Видин допреди около 15 години е имало ежегоден панаир, който е бил сравнително доста голям, съпоставено с размерите на града. Поради някакви причини, предполагам икономически, традицията (и това в случая не е силна дума) се прекъсва и тази година за пръв път се провежда подновено издание. За мен това нещо има солидна сантиментална стойност, защото имам някакви, макар и много мъгляви, спомени от последните му години тогава.

А тия дни успях да ида и до него. Това не е фотоочерк, защото с целия си акъл направих 30на кадъра макс, от които резонно стават 3-4, а просто споделям няколко видяни от мен неща:

Тъкмо влязохме с пича, с който го посетихме и аз веднага се лепнах за любимата ми въртележка – паратропер по залез:

paratroper11.jpg

Малко по-вдясно от него имаше едно безумие, на което категорично отказах да се кача, понеже коремът ми беше поставен на поредното тежко изпитание само половин час преди това:

rollright1.jpg

Тъкмо се чудех дали свежарите вътре ще излязат живи, когато по неизвестни причини всички решиха, че е гот свирките на въртележките да са надути на макс едновременно и последвалата звукова какафония ни изрита към близката покрита шатра, където имаше изобилие от мегаскъпи кебапчета и кюфтаци със съмнителна консистенция, но човекът с мен вече погиваше от глад, та се прежали пред ей тая сергия:

kebap4iinica1.jpg

На излизане ми направи впечатление, че много малко деца носят балони, поне тая вечер беше така, което за мен е необяснимо, но….

balonnaizostavenost2.jpg

А детските влакчета така и не ги видях пълни, макар че нямаше още 10ч:

panair12.jpg

Демонстративно подминахме шоуто на Нешка Робева, не знам защо страдам от пълна незаинтересованост към подобни спектакли и нахално снимах пак паратропера, вече в мрака:

paratroper3.jpg

След което се изнесохме тактично. Преди поредния сръбски финал на вечерта под звуците на „рендъмсръбскоимеченегопомня“.

Като цяло – цигания беше стабилна, но по някакъв начин това не ме издразни генерално – все пак панаирите си имат някаква такава неопределена атмосфера, в която това изглежда почти на място. Май.

Canon Power, Dude

юли 19, 2007

Не може човек, който снима сериозно от години да разправя (и да го взима насериозно), че марката е само една – Канон. Не може, това е безумно и изключително мегаограничено, лично мнение. Особено когато същият човек ми вади 300д с 18-55 за да ми направи брутално впечатление. Може би очакваше да си глътна езика и да изпадна в нервна криза, когато ме информира, че у тях има и 28-300, лоооол.

Нищо против Канон, макар че не съм им най-големият фен, безумно ще е да отрека нивото им в сериозния клас апарати (за несменяемата оптика не съм в час), ама поне уважение трябва да се има, най-малкото…

Това Канон напоследък се е превърнало в синдром за много хора, струва ми се. Което е тъжно. И то не защото е точно „Канон“. Ама нейсе, важното е червената лента на обектива, нали така?

Благодаря на Ясен, че отдели време да се види с наглата ми персона и да ми даде едно макро мехче, на което се точех от поне няколко месеца. Много симпатична джаджа е това нещо, много удобно направена, а след няколко експеримента стигнах до логичния, поне за мен, извод, че се разбира най-добре с моя макро такумар.

Набързо си спретнах нещо като домашно студио за фотографиране на буболечки, което притежава завидните размери, посочени в заглавието на поста (в сантиметри, разбира се) и се състои от една стара черна тениска, две-три книги (прости ми, Рей) и забележителното ми осветително тяло с чудовищната мощност от 60W. Открих, че мобилният ми телефон може да е сравнително доста полезен за фотографиране на подобни неща, макар и не точно с т.нар си „камера“. Синята светлина, която може да излъчва създава достатъчно интересен ефект, комбиниран с изкилифирчения баланс на бялото, който се налага да задам на фотоапарата си заради профи осветлението, намесено в цялата схема. В скоро време мисля да инвестирам чудовищно в идеята, като си купя някакво фенерче, което може да играе ролята на своеобразен спот за по-гламур вид на моделите ми…

Остана да намеря начин да се преборя с гнусната дифракция, заради която бленди над 11 ми мажат видимо снимките, но пък тези под 11 дават прекалено плитък DOF (за автографи след като си получа Нобеловата – в секцията „Контакт“).

И няколко бързи примера, които са съвсем условни и експериментални, просто за да видя дали всъщност идеята работи. Според мен да и като се вземе предвид нулевата инвестиция – повече от добре:

garga.jpg

imgp4709.jpg

И една цветна без никакви корекции (благодаря, Сони):

fliesonthe.jpg

Сега, това е наистина интересено… От Carl Zeiss са обявили пускането на няколко обектива, които ще са съвместими с K байонета на Pentax.

Който следи поне повърхностно нещата, веднага ще направи аналогия със същото, но при Nikon – ZF mount, както и Leica – ZM.

Първият обектив от серията ще е Planar 50/1.4, който ще бъде показван още от следващия месец и, сигурен съм, ще предизвика немалко обезводняване в следствие на масивно слюноотделяне у многобройните фенове на ръчнофокусната оптика, снимащи с Пентакс. Говори се за ултимативния Planar 85/1.4, който за мен лично е един от най-прекрасните твърди обективи правени изобщо някога, както и за широките Distagon – 28/2.8 и 35/2. В края на годината – Macro Planar 50/2 и 100/2 ще формират началната група от 6 обектива, които Цайс ще произвеждат за байонета на Пентакс, като се очаква в последствие продуктовият лист да бъде допълван.

Важно също е, че тези обективи ще се държат като стандартен обектив от А серията на Пентакс, което практически значи ПЪЛНА съвместимост с дигиталните тела, като единственият недостатък е липсата на АФ.

За мен лично това е много приятна новина не защото ще си купя който и да било от тези обективи (цените им са правопропорционални на славата на производителите им), а просто защото това е една изключително висококачествена оптика, която вече ще е налична и за моята текуща система.

Pentax K100D Super

юни 28, 2007

Pentax днес обявиха новия си модел: K100D super. Просто ново консюмър тяло, което да поддържа очакваните SDM обективи на фирмата и бутнат един безсмислен dust reduction колкото да има за ъпдейт. За мен лично – напълно логичен и очакван ход, защото на фона на само едно тяло (к10, разбира се), което да се сработва с тях, ситуацията не беше особено адекватна.

PENTAX AF200FG, новата светкавица, която също е обявена, е за мен лично нещо напълно безсмислено, но, както каза Боби, всяка фирма си има такава, трябва и Пентакс да имат. Ми честита да е на евентуалните юзъри : )

„По възможност да държи остротата на макрообектив по цялата дължина на вариото и при най-отворена бленда. Кривенето в широкия край е нежелателно, добре е да клони към несъществуващо. Стабилизацията в обектива (че тая в матрицата е доказано по-неефективна) е плюс – все пак е добра идея да можем да снимаме при привнени 600мм от ръка и в сумрак, не се знае дали няма да ни се наложи. Пък ако е и бял за гъзарията – ще е направо неустоим. Е, нека цената не е прекалено висока, парите си ги не ринем с лопата, а я вижте конкуренцията какъв подобен обектив имат с 200 долара по-евтино! Да не споменаваме, че вносителите са кожодери неземни и ще гледам да си го намеря от САЩ, че по-тънкана.“

Изприщвам се напоследък от всякакви такива дискусии за острота, стабилност, максимална светлосила прочее весели истории, свързани с оптика или от време на време с тела. Имам чувството, че някакси покрай всичките тези реклами и макретингови стратегии на фирмите, борбата за мегапиксели и качествени оптики, истински важното отива на заден план. Много хора биха ми скочили веднага с няколко аргумента, обикновено най-очевидните, но моето мнение е, че всъщност не 6те повече линии на милиметър, които можеш да изстискаш от оборудването си, ще направят снимката ти по-добра. Качеството на една снимка е безспорно добра заявка за да бъде тя впечатляваща, но не е в никакъв случай единствената, нито пък най-важната.

Едновременно ми е дразнещо и тъпо, че с когото и да говоря за фотография, 90% от разговорите са само за едната техника. Което с нищо не ми помага – нито на мен, нито на човека отсреща. Освен да си помечтаем. За обективи, от които всъщност едва ли имаме нужда.

Пожелавам си желание (това дали е оксиморон или само на мен така ми се струва) и красива светлина. Всичко друго си го имам.