Remember, remember the 9th of September

септември 9, 2007

Малко нескопосано перефразиране на стихчето Remember Remember:

Remember, remember the fifth of November,
The gunpowder, treason and plot,
I know of no reason why the gunpowder treason
Should ever be forgot.

И да поздравя всички хора, обикновено (но не и само, което е притеснително) на възраст над 60 години, които си спомнят с умиление за годините на тоталитарния режим тук. Наистина не ми проумява акълът как е могло някой здравомислещ човек с нормални възгледи за нещата да бъде доволен от политическата ситуация в нашата (а и не само) мила родина, особено пък в ранните години на Властта. Искрено ви пожелавам никога вече да не видите такива времена. Нито подобни на тях. И спирам дотук, защото политика наоколо няма да се обсъжда.

Във Видин допреди около 15 години е имало ежегоден панаир, който е бил сравнително доста голям, съпоставено с размерите на града. Поради някакви причини, предполагам икономически, традицията (и това в случая не е силна дума) се прекъсва и тази година за пръв път се провежда подновено издание. За мен това нещо има солидна сантиментална стойност, защото имам някакви, макар и много мъгляви, спомени от последните му години тогава.

А тия дни успях да ида и до него. Това не е фотоочерк, защото с целия си акъл направих 30на кадъра макс, от които резонно стават 3-4, а просто споделям няколко видяни от мен неща:

Тъкмо влязохме с пича, с който го посетихме и аз веднага се лепнах за любимата ми въртележка – паратропер по залез:

paratroper11.jpg

Малко по-вдясно от него имаше едно безумие, на което категорично отказах да се кача, понеже коремът ми беше поставен на поредното тежко изпитание само половин час преди това:

rollright1.jpg

Тъкмо се чудех дали свежарите вътре ще излязат живи, когато по неизвестни причини всички решиха, че е гот свирките на въртележките да са надути на макс едновременно и последвалата звукова какафония ни изрита към близката покрита шатра, където имаше изобилие от мегаскъпи кебапчета и кюфтаци със съмнителна консистенция, но човекът с мен вече погиваше от глад, та се прежали пред ей тая сергия:

kebap4iinica1.jpg

На излизане ми направи впечатление, че много малко деца носят балони, поне тая вечер беше така, което за мен е необяснимо, но….

balonnaizostavenost2.jpg

А детските влакчета така и не ги видях пълни, макар че нямаше още 10ч:

panair12.jpg

Демонстративно подминахме шоуто на Нешка Робева, не знам защо страдам от пълна незаинтересованост към подобни спектакли и нахално снимах пак паратропера, вече в мрака:

paratroper3.jpg

След което се изнесохме тактично. Преди поредния сръбски финал на вечерта под звуците на „рендъмсръбскоимеченегопомня“.

Като цяло – цигания беше стабилна, но по някакъв начин това не ме издразни генерално – все пак панаирите си имат някаква такава неопределена атмосфера, в която това изглежда почти на място. Май.

Advertisements

Canon Power, Dude

юли 19, 2007

Не може човек, който снима сериозно от години да разправя (и да го взима насериозно), че марката е само една – Канон. Не може, това е безумно и изключително мегаограничено, лично мнение. Особено когато същият човек ми вади 300д с 18-55 за да ми направи брутално впечатление. Може би очакваше да си глътна езика и да изпадна в нервна криза, когато ме информира, че у тях има и 28-300, лоооол.

Нищо против Канон, макар че не съм им най-големият фен, безумно ще е да отрека нивото им в сериозния клас апарати (за несменяемата оптика не съм в час), ама поне уважение трябва да се има, най-малкото…

Това Канон напоследък се е превърнало в синдром за много хора, струва ми се. Което е тъжно. И то не защото е точно „Канон“. Ама нейсе, важното е червената лента на обектива, нали така?

Благодаря на Ясен, че отдели време да се види с наглата ми персона и да ми даде едно макро мехче, на което се точех от поне няколко месеца. Много симпатична джаджа е това нещо, много удобно направена, а след няколко експеримента стигнах до логичния, поне за мен, извод, че се разбира най-добре с моя макро такумар.

Набързо си спретнах нещо като домашно студио за фотографиране на буболечки, което притежава завидните размери, посочени в заглавието на поста (в сантиметри, разбира се) и се състои от една стара черна тениска, две-три книги (прости ми, Рей) и забележителното ми осветително тяло с чудовищната мощност от 60W. Открих, че мобилният ми телефон може да е сравнително доста полезен за фотографиране на подобни неща, макар и не точно с т.нар си „камера“. Синята светлина, която може да излъчва създава достатъчно интересен ефект, комбиниран с изкилифирчения баланс на бялото, който се налага да задам на фотоапарата си заради профи осветлението, намесено в цялата схема. В скоро време мисля да инвестирам чудовищно в идеята, като си купя някакво фенерче, което може да играе ролята на своеобразен спот за по-гламур вид на моделите ми…

Остана да намеря начин да се преборя с гнусната дифракция, заради която бленди над 11 ми мажат видимо снимките, но пък тези под 11 дават прекалено плитък DOF (за автографи след като си получа Нобеловата – в секцията „Контакт“).

И няколко бързи примера, които са съвсем условни и експериментални, просто за да видя дали всъщност идеята работи. Според мен да и като се вземе предвид нулевата инвестиция – повече от добре:

garga.jpg

imgp4709.jpg

И една цветна без никакви корекции (благодаря, Сони):

fliesonthe.jpg

Сега, това е наистина интересено… От Carl Zeiss са обявили пускането на няколко обектива, които ще са съвместими с K байонета на Pentax.

Който следи поне повърхностно нещата, веднага ще направи аналогия със същото, но при Nikon – ZF mount, както и Leica – ZM.

Първият обектив от серията ще е Planar 50/1.4, който ще бъде показван още от следващия месец и, сигурен съм, ще предизвика немалко обезводняване в следствие на масивно слюноотделяне у многобройните фенове на ръчнофокусната оптика, снимащи с Пентакс. Говори се за ултимативния Planar 85/1.4, който за мен лично е един от най-прекрасните твърди обективи правени изобщо някога, както и за широките Distagon – 28/2.8 и 35/2. В края на годината – Macro Planar 50/2 и 100/2 ще формират началната група от 6 обектива, които Цайс ще произвеждат за байонета на Пентакс, като се очаква в последствие продуктовият лист да бъде допълван.

Важно също е, че тези обективи ще се държат като стандартен обектив от А серията на Пентакс, което практически значи ПЪЛНА съвместимост с дигиталните тела, като единственият недостатък е липсата на АФ.

За мен лично това е много приятна новина не защото ще си купя който и да било от тези обективи (цените им са правопропорционални на славата на производителите им), а просто защото това е една изключително висококачествена оптика, която вече ще е налична и за моята текуща система.

Pentax K100D Super

юни 28, 2007

Pentax днес обявиха новия си модел: K100D super. Просто ново консюмър тяло, което да поддържа очакваните SDM обективи на фирмата и бутнат един безсмислен dust reduction колкото да има за ъпдейт. За мен лично – напълно логичен и очакван ход, защото на фона на само едно тяло (к10, разбира се), което да се сработва с тях, ситуацията не беше особено адекватна.

PENTAX AF200FG, новата светкавица, която също е обявена, е за мен лично нещо напълно безсмислено, но, както каза Боби, всяка фирма си има такава, трябва и Пентакс да имат. Ми честита да е на евентуалните юзъри : )

„По възможност да държи остротата на макрообектив по цялата дължина на вариото и при най-отворена бленда. Кривенето в широкия край е нежелателно, добре е да клони към несъществуващо. Стабилизацията в обектива (че тая в матрицата е доказано по-неефективна) е плюс – все пак е добра идея да можем да снимаме при привнени 600мм от ръка и в сумрак, не се знае дали няма да ни се наложи. Пък ако е и бял за гъзарията – ще е направо неустоим. Е, нека цената не е прекалено висока, парите си ги не ринем с лопата, а я вижте конкуренцията какъв подобен обектив имат с 200 долара по-евтино! Да не споменаваме, че вносителите са кожодери неземни и ще гледам да си го намеря от САЩ, че по-тънкана.“

Изприщвам се напоследък от всякакви такива дискусии за острота, стабилност, максимална светлосила прочее весели истории, свързани с оптика или от време на време с тела. Имам чувството, че някакси покрай всичките тези реклами и макретингови стратегии на фирмите, борбата за мегапиксели и качествени оптики, истински важното отива на заден план. Много хора биха ми скочили веднага с няколко аргумента, обикновено най-очевидните, но моето мнение е, че всъщност не 6те повече линии на милиметър, които можеш да изстискаш от оборудването си, ще направят снимката ти по-добра. Качеството на една снимка е безспорно добра заявка за да бъде тя впечатляваща, но не е в никакъв случай единствената, нито пък най-важната.

Едновременно ми е дразнещо и тъпо, че с когото и да говоря за фотография, 90% от разговорите са само за едната техника. Което с нищо не ми помага – нито на мен, нито на човека отсреща. Освен да си помечтаем. За обективи, от които всъщност едва ли имаме нужда.

Пожелавам си желание (това дали е оксиморон или само на мен така ми се струва) и красива светлина. Всичко друго си го имам.