PP

август 8, 2007

Това е парцал.

И младо растение с неизвестен произход.

parcallife.jpg

Поникнало си е съвсем самичко, на ръба на мивката в кухнята. После не съм бил добър домакин, значи… та покрай мен всичко процъфтява!

Sunday Rain

август 6, 2007

Това не съм го пускал наоколо. По-нататъшна информация няма да давам, ако някой го заинтересува, то той така или иначе ще се зарови в материята. Шашкаща е.

Днес към дъжда през в последно време ми бе представена една по-различна гледна точка – на нещо ободряващо,  измъкващо от летаргия едва ли не. И макар да не я разбирам напълно, го вярвам. Ще ми се и на мен да действаше така. Но, всъщност, дори в това не съм убеден напълно.

Имам ново вдъхновение за снимане. Което е до мен от немалко време, реално. Но май по-точната дума е предизвикателство. С което ще се справя, така или иначе.

Дъжд

август 1, 2007

Странно нещо е. Рови в спомените по особено директен начин. И винаги е тъжен. Когато го гледаш сам, по-точно.

Днес се сетих се за измамните дъги. Всичките са такива. И типично човешко е да ги харесваме. Мерилиън ми напомниха за идеалното огледало, реещо се в Космоса. Ако опростим тази метафора, това огледало, макар и абстракция, съществува. Защото гледката нагоре е всъщност гледка навътре, нали? Чудесен начин да видиш нещо в себе си, наистина. И за това специално сезоните не са от значение. Тези, астрономическите, имам предвид.

Важните са тези в душата. А сега е есен.

imarebel.jpg

Това беше преди около 16 години. А сега е есен.

Меланхолия

август 1, 2007

Мина „важният“ изпит…

Странно е колко  смазващо може да бъде времето върху човешката психика.

Къде ми е фотоапаратът?

Днес ми станаха готови снимките, с които ще си сложа главата в торбата след няколко дни (много съм доволен от фотото на Деков, мисля, че определено ще печатам само там, когато ми се наложи, ‘ма това е друга тема… честотата на печат).

Da Real Pain дойде когато трябваше да си избера как все пак да ги направя да не са просто 12 хвърчащи листчета 13х18 и вътрешната ми убеденост, че с паспарту биха изглеждали най-добре, ми докара половинчасово чудене в кое точно местенце на Шипка 6 да ги доверя… Идея си нямах, че тия неща не стават на момента и в сега работата виси на косъм… Много се надявам, че ще излязат коректни, защото иначе увисвам по особено брутален начин.

Остава ми актуален въпросът по какъв друг начин би било приятно да се допълни една снимка, ако човек реши да я качва на стена, да речем. Клипсовете не са лоши, принципно, но никога не са ми били и особено симпатични…

За пръв път получавам подарък от фото, като се замисля. Мъртъв търтей. Ще видим макро такумарът ми какво ще каже по въпроса…

Canon Power, Dude

юли 19, 2007

Не може човек, който снима сериозно от години да разправя (и да го взима насериозно), че марката е само една – Канон. Не може, това е безумно и изключително мегаограничено, лично мнение. Особено когато същият човек ми вади 300д с 18-55 за да ми направи брутално впечатление. Може би очакваше да си глътна езика и да изпадна в нервна криза, когато ме информира, че у тях има и 28-300, лоооол.

Нищо против Канон, макар че не съм им най-големият фен, безумно ще е да отрека нивото им в сериозния клас апарати (за несменяемата оптика не съм в час), ама поне уважение трябва да се има, най-малкото…

Това Канон напоследък се е превърнало в синдром за много хора, струва ми се. Което е тъжно. И то не защото е точно „Канон“. Ама нейсе, важното е червената лента на обектива, нали така?