Iron Maiden в България!

С чудовищно закъснение да отбележа новината и тук – Желязната девица ще свири у нас на 4ти Юни по покана на СМЕ. Кратък цитат:

По покана на „СМЕ“ като част от ежегодната „Арена Музика“ Bruce Dickinson и компания ще свирят в България. Мястото е стадион „Локомотив“, София. Първите 3000 билета ще бъдат на цена от 25 лв., а следващите между 30 и 60 лв. Те ще бъдат пуснати в продажба чрез Билетния център на НДК и „Тикетпро България“ от 7 март. Скоро ще бъдат обявени повече подробности, както и имената на подгряващите банди.

Цитатът е от сайта на Про-рок.

И мое лично мнение по темата… Това беше групата, с която прослушах твърда музика, макар напоследък да не ги пускам изобщо. Заради тази група задълбах в много други и не съм твърде убеден, че ако не бяха Мейдън, сега щях да имам чудесния (хехе) музикален вкус, който всъщност притежавам. Крайно субективно, разбира се, но понеже е ЛИЧЕН блог, мисля, че личният ми вкус върви… Айрън Мейдън са институция, това е група, която е дала много на твърдия стил за последните 30 години. И на мен не ми пука дали са на по 50 години или не. Знам къде ще съм на 4ти… И знам защо. Дължа им го. И на себе си също.

Мачкащи клипове

Отдавна се каня да си направя някаква селекция на най-добрите клипове от визуална гледна точка. Естествено, това нещо е крайно субективно и индивидуално, но на мен лично ми представлява интерес. Със сигурност в този своеобразен бест биха присъствали:

Paradise Lost – Mouth

Radiohead – Street Spirit

(това видео е просто неописуемо! благодаря ти, Фред!!)

The Offspring – The Kids Aren’t Alright

(кофти качество, но идеята е важна, в случая)

Скоро мисля да добавя още неща по темата.

Laibach София

С леко закъснение да напиша малко впечатления от концерта на 14ти февруари.

Поради някои неуредици и независещи от мен обстоятелства, стигането до зала „Христо Ботев“, където беше меропреятието, беше доста напечено. И гарнирано с прекрасна балканска чалга, от мазните. Нейсе, преглъща се по-лесно в добра компания това, та проблеми нямаше. Пускането в залата беше добре наредено, според мен, макар че то при тия около 1000-1200 човека едва ли би могло да е кой знае колко трудоемко. В преддверието имаше оригинален мърчъндайз на групата, точно както си му е редът. Една бира по-късно вече се бяхме намърдали на първия ред, който, особено изненадващо за мен, беше странно свободен. Звучаха разни русофилски мелодии, други от WWII и т.н – добра атмосфера и очакване. След около 45мин светлините угаснаха и без излишни приказки шоуто започна. С българския химн. За първи път на концерт го чувам, при това от начало до край. Пък бил той и на запис. Веднага след него прозвуча началото на „Германия“ и представлението, както се изрази един приятел, тръгна.

На голяма видеостена зад групата вървяха кадри, подсилващи внушението за всяка отделна композиция, както и представящи националните флагове на отделните държави, за които става дума във „Volk“. Звукът точно пред сцената беше идеален, а чувам, че и на други места е било същото. След перфектно изпълнените (ама сериозно!) парчета от албума (и без „Ватикана“), следваше химна на NSK, който постави своеобразна граница между двете части на концерта – актуалния албум на групата и стари класики. А те, класиките, оживиха публиката доста повече. Alle Gegen Alle, Du Bist Unser, Hell:Symmetry, Tanz mit Laibach, Achtung (не в този ред) са химни, които на живо просто не могат да оставят човек безучастен. Своя принос за това дадоха и двете впечатляващи девойки, които се появиха на сцената, всяка оборудвана с малък дръмсет и смазваща визия.

Когато изсвириха всичко, за което бяха дошли, просто се поклониха и слязоха от сцената. И за пръв път изгледах финалните надписи с удоволствие и под звуците на т.нар. Laibach Medley. Изключително професионално шоу, един чудесен концерт, който ми е много напред в листата на най-добрите, на които съм присъствал.

И една фотка, автор cykkik: